Драмата на ранените украински войници
Лили ХАЙД*
Politico
Последното нещо, което си спомня 20-годишният украински военнослужещ Иван Косюк, преди да се разсъни в болница, е по какъв начин медиците превързват очите му, до момента в който го изтеглят от фронтовата линия. Една ракета беше блъснала бункера, където той си беше дал къса отмора.
„ Тогава към момента виждах “, спомня си той. „ Тогава се съвзех и не виждах, бях вързан за легло, имах тръба в гърлото... Мислех си: аз съм пандизчия. Но тогава: Защо ме лекуват, в случай че съм пандизчия?... “
Косюк разбра, че е във военната болница в източноукраинския град Днепър. Трябваше да изчака още един ден, до момента в който личният състав му заяви, че е изгубил дефинитивно зрението си. „ Докторът даже се разплака “, сподели той.
В продължение на три месеца другите пострадвания на Косюк зараснаха и му бяха сложени очни протези, които подхождаха на истинския му кафяв цвят на очите. Но напролет на 2023 година той беше изписан, с цел да стартира живота си още веднъж без помощ или поддръжка.
„ Изпратиха ни вкъщи без нищо “, сподели майката на Косюк Анастасия. „ Мислехме, че сме сами. Той беше на 19 години и всички светлини бяха изгасени.
Според Министерството на обществената политика на Украйна броят на украинците с увреждания се е нараснал с 300 000 след февруари 2022 година Повече от 20 000 души са имали ампутации. Министерството на ветераните сподели, че в последна сметка може да има 5 милиона ветерани и членове на фамилиите, доста от които ще се нуждаят от помощ за физически и психически контузии.
Украйна е зле готова за справяне с този проблем, което е завещание от руските дни, когато хората с увреждания бяха държани надалеч от погледа.
„ От руско време имаме концепцията, че хората с увреждания не се одобряват в обществото “, сподели Александър Ишченко, който посети рехабилитационен курс за слепи ветерани дружно с Косюк в Лвов, град в Западна Украйна. Той загуби очите си, откакто бе грубо ранен по време на работа в териториалната защита. Сега, като се изключи че се учи по какъв начин да се ориентира в света без зрение, той се бори със страха, че другите, в това число фамилията му, са ужасени от гледката на пострадванията му.
„ От 2022 година имаме толкоз доста хора с увреждания, само че те се опасяват да излязат “, сподели Ищенко. „ Те се срамят от белия си бастун, те се срамят като мен да покажат лицето си. Заради войната броят на слепите ветерани, доста от които имат спомагателни контузии, като загуба на слуха и обонянието и ампутации, ужасяващо се усили.
* Британска писателка, коментираща процесите в Източна Европа, Украйна и Русия. От 10 години живее в Киев и написа за The Guardian, The Times, Foreign Policy и Politico
Politico
Последното нещо, което си спомня 20-годишният украински военнослужещ Иван Косюк, преди да се разсъни в болница, е по какъв начин медиците превързват очите му, до момента в който го изтеглят от фронтовата линия. Една ракета беше блъснала бункера, където той си беше дал къса отмора.
„ Тогава към момента виждах “, спомня си той. „ Тогава се съвзех и не виждах, бях вързан за легло, имах тръба в гърлото... Мислех си: аз съм пандизчия. Но тогава: Защо ме лекуват, в случай че съм пандизчия?... “
Косюк разбра, че е във военната болница в източноукраинския град Днепър. Трябваше да изчака още един ден, до момента в който личният състав му заяви, че е изгубил дефинитивно зрението си. „ Докторът даже се разплака “, сподели той.
В продължение на три месеца другите пострадвания на Косюк зараснаха и му бяха сложени очни протези, които подхождаха на истинския му кафяв цвят на очите. Но напролет на 2023 година той беше изписан, с цел да стартира живота си още веднъж без помощ или поддръжка.
„ Изпратиха ни вкъщи без нищо “, сподели майката на Косюк Анастасия. „ Мислехме, че сме сами. Той беше на 19 години и всички светлини бяха изгасени.
Според Министерството на обществената политика на Украйна броят на украинците с увреждания се е нараснал с 300 000 след февруари 2022 година Повече от 20 000 души са имали ампутации. Министерството на ветераните сподели, че в последна сметка може да има 5 милиона ветерани и членове на фамилиите, доста от които ще се нуждаят от помощ за физически и психически контузии.
Украйна е зле готова за справяне с този проблем, което е завещание от руските дни, когато хората с увреждания бяха държани надалеч от погледа.
„ От руско време имаме концепцията, че хората с увреждания не се одобряват в обществото “, сподели Александър Ишченко, който посети рехабилитационен курс за слепи ветерани дружно с Косюк в Лвов, град в Западна Украйна. Той загуби очите си, откакто бе грубо ранен по време на работа в териториалната защита. Сега, като се изключи че се учи по какъв начин да се ориентира в света без зрение, той се бори със страха, че другите, в това число фамилията му, са ужасени от гледката на пострадванията му.
„ От 2022 година имаме толкоз доста хора с увреждания, само че те се опасяват да излязат “, сподели Ищенко. „ Те се срамят от белия си бастун, те се срамят като мен да покажат лицето си. Заради войната броят на слепите ветерани, доста от които имат спомагателни контузии, като загуба на слуха и обонянието и ампутации, ужасяващо се усили.
* Британска писателка, коментираща процесите в Източна Европа, Украйна и Русия. От 10 години живее в Киев и написа за The Guardian, The Times, Foreign Policy и Politico
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ